The Kiss (1907-1908) by Gustav Klimt (1862-1918) ♥ Прошката Всички ние трябва

The Kiss (1907-1908) by Gustav Klimt (1862-1918)

♥ Прошката

Всички ние би трябвало да работим във връзка с прошката. Всеки, който има проблем с любовта към себе си, има отношение към тази тематика. Прошката отваря сърцата ни за любовта към себе си. Мнозина от нас таят недоволството си в продължение на години. Чувстваме се в правото си поради това, което те са ни създали. Наричаме това „ затвор на личната справедливост ”. Стремим се да сме прави. Обаче в никакъв случай не се стремим да сме щастливи.

Почти ви слушам да казвате: „ Но вие не знаете какво ми сториха, непростимо е! ” Нежеланието да простите е едно от най-ужасните неща, което си причинявате. Горчивината е като ежедневно усвояване на лъжичка отрова. Тя се натрупва и ви вреди. Не е допустимо да сте здрави и свободни, веднага като сте вкопчени в предишното. Случило се е от дълго време и също толкоз от дълго време е отминало. Да, истина е, че те не са се държали добре. Но и това е минало. Може би си мислите, че в случай че им простите, в действителност казвате, че стореното от тях е вред на нещата.

Един от най-големите духовни уроци е да разберем, че всеки прави най-хубавото, на което е кадърен и то във всеки миг от своя живот. Хората постъпват съгласно разбирането, осъзнаването и знанията, които имат. Неизменно всеки, който наскърбява някого, е бил обиждан от дете. Колкото по-голямо е било насилието, толкоз по-дълбока е вътрешната му болежка и е толкоз по-невъздържан в реакциите си. С това не споделяме, че държанието на подобен чо­век би трябвало да се смята за задоволително. Но поради личното ни духовно израстване е добре да си дадем сметка за неговата болежка.

Случилото се е към този момент отминало. Навярно преди доста време. Оставете го да си отиде дефинитивно. Освободете се. Излезте от пандиза и пристъпете в светлината на живота. Ако случилото се все по този начин ви тревожи, запитайте се за какво самочувствието ви е толкоз ниско, че продължавате да се занимавате с това, за какво сте в сходна обстановка? Не губете време в опити да си отмъстите. Не работи. Това, което излъчвате на открито, постоянно се връща назад към вас. Така че оставете предишното и работете за любовта към себе си в този момент. Тогава ще имате прелестно бъдеще.

Човекът, на който най-трудно простите, е оня, който може да ви съобщи най-големите уроци. Ако обичате себе си задоволително, с цел да се изди­гнете над остарялата обстановка, то разбирането и прошката биха били лесни. И вие ще бъдете свободни. А може би ви плаши свободата? Или смятате, че е по-безопасно да сте привързани към остарялата засегнатост и мъка?

~ Работа с огледало

Време е да се върнем към огледалото. Погледнете се в очите и кажете с откровено възприятие: „ Искам да простя! ” Повторете го няколко пъти. Какво изпитвате? Чувствате ли се упорити и твърдоглави, или открити и искащи? Просто отбележете възприятията си. Не ги съдете. Вдишайте надълбоко няколко пъти и повторете процеса. Чувствате ли се по-различно?

~ Семейни настройки

• Майка ви беше ли прощаващ човек?
• А татко ви?
• Беше ли тъгата метод да се справяте с нараняващи обстановки в фамилията ви?
• Как майка ви си „ връщаше ”?
• А татко ви?
• Как ви си „ връщахте ”?
• Добре ли се чувствате, когато си отмъстите?
• Защо се чувствате по този метод.

Интересно е, че когато работите в себе си във връзка с прошката, постоянно другите хора реагират на това. Не се постанова да ходите при хората, свързани със случилото се и да им казвате, че им простите. В някои случаи ще поискате да го извършите, само че не е наложително. Главната работа при прошката се прави в личното ви сърце. Рядко прощаването е за „ тях ”. То е за нас. Човекът, на който желаете да простите, може даже към този момент да не е жив.

Чувала съм от доста хора, дали прошка същински на някого, че след месец или два получавали телефонно позвъняване или писмо от другия човек с молба да му бъде простено. Това, наподобява, се случва най-много, когато упражненията за амнистия са направени пред огледалото, тъй че, правейки упражнението, забележете до каква степен дълбоки са възприятията ви.

Понякога е по-лесно да извиним на другите, в сравнение с себе си. Често сме непозволено сурови със себе си и пожелаваме безусловно съвършенство. Всяка наша неточност е строго наказвана. Е, време е да преминете оттатък сходни остарели настройки.

Грешките са средството, посредством което се учим. Ако бяхте съвършени, не би имало какво да учите. Не би било належащо да сте тук, на земята. Стремежът към „ съвършенство ” няма да завоюва любовта и утвърждението на родителите ви – единствено ще ви накара да се почувствате „ неприятни ” и незадоволително положителни. Почувствайте лекост и престанете да се отнасяте към себе си по този метод.

Простете си. Освободете се. Дайте си пространство да сте спонтанни и свободни. Няма място за срам и виновност. Излезте на открито, на плажа, в парка или някъде на пусто място и се затичайте. Не става дума за джогинг. Затичайте се диво и свободно – превъртете се, подскачайте – и се смейте! И какво в случай че ви види някой? Вие вършиме това за свободата си!

~ Утвърждения за амнистия

Направете утвържденията част от всекидневието си. Казвайте си ги постоянно в колата, на работа, пред огледалото или всякога, когато почувствате, че отрицателните ви мисли се завръщат.

Никога няма да им простя - Това е нов миг. Свободен съм да продължа.

Стореното от тях е непростимо - Желая да мина оттатък личните си ограничавания.

Те унищожиха живота ми - Поемам отговорността за своя живот. Свободен съм.

Те го направиха съзнателно - Те са сторили допустимо най-хубавото съгласно знанието, разбирането и осъзнаването им тогава.

Бях толкоз дребен, а те по този начин надълбоко ме нараниха - Сега съм зрял човек и се грижа любящо за детето в мен.

Те би трябвало първи да се извинят - Духовното ми израстване не зависи от другите.

Моята засегнатост им дава сигурност - Освобождавам се от пандиза. Аз съм свободен и съм в сигурност.

Само слабите хора простят - Ставаш по-силен, когато простиш и продължиш.

Аз съм прав, а те бъркат - Не съществува вярно и неправилно. Придвижвам се оттатък преценките си.

Родителите ми са отговорни за всичко - Родителите ми са се отнасяли с мен по метода, по който са се отнасяли с тях. Прощавам им, също и на техните родители.

Не се постанова да прощавам на никого - Отказвам да се самоограничавам. Винаги съм подготвен да направя идната стъпка. Давам си разрешение да се освободя.

~ Терапия за амнистия

Аз съм едно с Живота и целият Живот ме обича и поддържа. Затова одобрявам за себе си намерено сърце, изпълнено с обич. Ние всички вършим допустимо най-хубавото във всеки миг и това се отнася и за мен. Миналото е обратно и към този момент е завършило.

Аз не съм моите родители, нито техните модели на засегнатост. Аз съм личната си неповторима същина и предпочитам да отворя сърцето си и да разреша на любовта, състраданието и разбирането да измият всички мемоари на болежка от предишното.

Свободен съм да съм всичко, което мога да бъда. Това е истината за моето битие и аз я одобрявам. Всичко в моя живот е изцяло наред.

Избрано от: „ Животът те обича - прегърни го “, Луиз Хей, ИК „ Кибеа ”, 2015
Картина: The Kiss (1907-1908) by Gustav Klimt (1862-1918); chinaoilpaintinggallery